Новини
„Нека има пространства във вашата заедност. Пейте и танцувайте заедно и се веселете, но оставете всеки един от вас и сам. Дори струните на лютня танцуват сами, въпреки че трептят от същата музика.“ (Халил Джибран, из книгата Пророкът)
По случай белгийското председателство на Европейския съюз през 2024 г. бароковият ансамбъл от Антверпен „Зефиро Торна“ инициира проекта ЕДИНСТВО В МНОГООБРАЗИЕТО.
Ансамбълът, в сътрудничество с европейски концертни зали и фестивали, кани певци, лютнисти и инструменталисти от различни културни и музикални среди. Създава се пространство за диалог и експериментиране по време на резиденциите, осъществявани от Алон Сариел (барокова мандолина и лютня) и Юрген де Бруин (лютня), в търсене на общ език.
Изпълняваната музика може да се отнасе до различни религиозни обреди и значими социални и исторически събития, които са част от ДНК на европейската идентичност. Крушовидната лютня, придруженa от пеене, символлизира Аполон, митологичния бог на поезията и музиката. Той излъчва красота и хармония. През богатата история на Европа инструментът е приел множество морфологични форми: от гръцкото бузуки, балканската тамбура, неаполитанската мандолина, английската цитра, португалската китара, до лютнята от Централна и Северна Европа, китарон и теорба. Турски инструменти като саз и арабски уд също са част от европейското музикално наследство.
Многостранността се проявява в своето единство като в политекстуален мотет, където различни разкази съзерцават един и същи предмет. Основната мотивация: взаимното разбирателство, като щастливо условие за съжителство във време на еднообразие и разпокъсаност. Това, което отличава проекта в българското му превъплъщение, е идеята на МФ „Софийски музикални седмици“ за среща на изтъкнатите барокови музикантилъч с наши мултиинаструменталисти и певци с широк стилов профил (Анна Янкова, Калина Андреева, Христина Белева, Борислав Илиев), с които след 5-дневна съвместна работа ще съзлклор и джаз само на сцената на Камерна зала „България“ на 28 септември от 19 ч..
„Нека има пространства във вашата заедност. Пейте и танцувайте заедно и се веселете, но оставете всеки един от вас и сам. Дори струните на лютня танцуват сами, въпреки че трептят от същата музика.“ (Халил Джибран, из книгата Пророкът)
По случай белгийското председателство на Европейския съюз през 2024 г. бароковият ансамбъл от Антверпен „Зефиро Торна“ инициира проекта ЕДИНСТВО В МНОГООБРАЗИЕТО.
Ансамбълът, в сътрудничество с европейски концертни зали и фестивали, кани певци, лютнисти и инструменталисти от различни културни и музикални среди. Създава се пространство за диалог и експериментиране по време на резиденциите, осъществявани от Алон Сариел (барокова мандолина и лютня) и Юрген де Бруин (лютня), в търсене на общ език.
Изпълняваната музика може да се отнасе до различни религиозни обреди и значими социални и исторически събития, които са част от ДНК на европейската идентичност. Крушовидната лютня, придруженa от пеене, символлизира Аполон, митологичния бог на поезията и музиката. Той излъчва красота и хармония. През богатата история на Европа инструментът е приел множество морфологични форми: от гръцкото бузуки, балканската тамбура, неаполитанската мандолина, английската цитра, португалската китара, до лютнята от Централна и Северна Европа, китарон и теорба. Турски инструменти като саз и арабски уд също са част от европейското музикално наследство.
Многостранността се проявява в своето единство като в политекстуален мотет, където различни разкази съзерцават един и същи предмет. Основната мотивация: взаимното разбирателство, като щастливо условие за съжителство във време на еднообразие и разпокъсаност. Това, което отличава проекта в българското му превъплъщение, е идеята на МФ „Софийски музикални седмици“ за среща на изтъкнатите барокови музикантилъч с наши мултиинаструменталисти и певци с широк стилов профил (Анна Янкова, Калина Андреева, Христина Белева, Борислав Илиев), с които след 5-дневна съвместна работа ще съзлклор и джаз само на сцената на Камерна зала „България“ на 28 септември от 19 ч..
пресконференция
По традиция в зала „България“ ще се проведе пресконференцията по тазгодишния 55-ти Международен фестивал „Софийски музикални седмици“.
Дни преди голямото откриване на фестивала, на пресконференция отново ще се съберат доказали се изявени музикални дейци на страната, начело с проф. Пламен Джуров – доайен на фестивала и проф. Момчил Георгиев – директор и двигател на събитието, в компанията на местни и държавни представители на институции, партньори, медии, културни журналисти и редица изтъкнати музиканти.
Тази година фестивала ще се представят почти 500 участниците в над 80 прояви на музикалното изкуство от 17 държави, като Австрия, Белгия, Германия, Италия, Испания, Израел, Китай, Люксембург, Румъния, Русия, САЩ, Турция, Украйна, Швейцария, Южна Корея, Япония и България.
По традиция ще има представяне на нови компактдискове и книги, посветени на музиката. Ще се проведат майсторски класове и семинари на именити български музиканти. Ще прозвучат световни и български премиери на творби и ще се отбележат редица годишнини. Тази година мотото на фестивала е „Юбилеи и годишнини“, а композиторите във фокус са маестро Васил Казанджиев и Панчо Владигеров.
За пета година продължава идеята за „Преглед на българските оркестри“.
Още информация и подробности за пълната програма и участниците, акцентите, премиери на нови дискове и книги, научни конференции и майсторски класове, ще получите на пресконференцията на 20 май от 11,00ч.
Очакваме Ви.
ПОКАНА
Заповядайте на представянето на една дългоочаквана книга.
На 30 юни 2024 година (неделя) от 18.00 ч. в Зала № 48 на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ ще бъде представянето на „Софийски музикални седмици – Студии върху историята и настоящето на фестивала“ от Диана Данова-Дамянова.
Книгата е първото по-мащабно и целенасочено изследване на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“. Под формата на четири студии се проследява неговата 55-годишна история от създаването му през 1970 до последните реализирани издания. Тематичните акценти са поставени върху формирането и постепенното трансформиране на фестивалния модел, метаморфозите в организирането, утвърждаването на международния авторитет на форума. Заемащата все по-важно място в репертоара на „Софийски музикални седмици“ българска музика е конкретизирана чрез някои творби, изпълнени за първи път. Подробните приложения са допълваща и неразделна част от текста, подкрепен и с богат илюстративен материал.
„Софийски музикални седмици“. Студии върху историята и настоящето на фестивала“ е издание на Института за изследване на изкуствата-БАН. Реализирано е по проект на Фондация „Международен фестивал „Софийски музикални седмици“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ във връзка с
55-годишнината на фестивала.
Д-р Диана Данова-Дамянова е главен асистент в Сектор „Музика“ на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. В сферата на изследователските ѝ интереси са съвременни музикални фестивали, съхранение на културно наследство, проучване на непознати страници от българската музикална история.
Автор е на книгата „Musica Nova в българската музикална култура” (2009). Публикува студии и статии в научни периодични издания („Българско музикознание”, „Музикални хоризонти”), в поредиците „Нови идеи в музикознанието”, в сборници с доклади от научни конференции („60 години изкуствознание в БАН”, „Изкуствоведски четения”, „Академични пролетни четения”), както и музикално-публицистични материали в „Музика Viva”, „Платформа за изкуства“ и други.
